обичкаше

Речник на българския език

1. обичкаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обичкаше е производна форма на обичкам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обичкаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обичкаше е производна форма на обичкам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).