обичкаха

Речник на българския език

1. обичкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обичкаха е производна форма на обичкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обичкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обичкаха е производна форма на обичкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).