обичкал е

Речник на българския език

1. обичкал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичкал е е производна форма на обичкам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обичкал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичкал е е производна форма на обичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обичкал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичкал е е производна форма на обичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).