обичкало е

Речник на българския език

1. обичкало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обичкало е е производна форма на обичкам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обичкало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обичкало е е производна форма на обичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обичкало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обичкало е е производна форма на обичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).