обичкало

Речник на българския език

1. обичкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обичкало е производна форма на обичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обичкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обичкало е производна форма на обичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обичкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обичкало е производна форма на обичкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обичкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обичкало е производна форма на обичкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).