обичкал

Речник на българския език

1. обичкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичкал е производна форма на обичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обичкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичкал е производна форма на обичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обичкал — мин. деят. св. прич. м. р.

обичкал е производна форма на обичкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обичкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обичкал е производна форма на обичкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).