обирало

Речник на българския език

1. обирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обирало е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обирало е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обирало е производна форма на обирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обирало е производна форма на обирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).