обирали

Речник на българския език

1. обирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обирали е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обирали е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обирали е производна форма на обирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обирали е производна форма на обирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).