обирал

Речник на българския език

1. обирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обирал е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обирал е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обирал — мин. деят. св. прич. м. р.

обирал е производна форма на обирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обирал е производна форма на обирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).