обиколяло

Речник на българския език

1. обиколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обиколяло е производна форма на обиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обиколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обиколяло е производна форма на обиколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).