обикнат

Речник на българския език

1. обикнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обикнат е производна форма на обикна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обикнат — мин. страд. прич. м. р.

обикнат е производна форма на обикна (мин. страд. прич. м. р.).