обикнало е

Речник на българския език

1. обикнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обикнало е е производна форма на обикна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обикнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обикнало е е производна форма на обикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).