обиква

Речник на българския език

1. обиква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обиква е производна форма на обиквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обиква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обиква е производна форма на обиквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обиква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обиква е производна форма на обиквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).