обиграл си

Речник на българския език

1. обиграл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обиграл си е производна форма на обиграя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обиграл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обиграл си е производна форма на обиграя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).