обиграл е

Речник на българския език

1. обиграл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обиграл е е производна форма на обиграя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обиграл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обиграл е е производна форма на обиграя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).