обиграл

Речник на българския език

1. обиграл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обиграл е производна форма на обиграя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обиграл — мин. деят. св. прич. м. р.

обиграл е производна форма на обиграя се (мин. деят. св. прич. м. р.).