обиграва

Речник на българския език

1. обиграва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обиграва е производна форма на обигравам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обиграва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обиграва е производна форма на обигравам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обиграва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обиграва е производна форма на обигравам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).