обигра

Речник на българския език

1. обигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обигра е производна форма на обиграя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обигра е производна форма на обиграя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).