обземал

Речник на българския език

1. обземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обземал е производна форма на обземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обземал е производна форма на обземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обземал — мин. деят. св. прич. м. р.

обземал е производна форма на обземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обземал е производна форма на обземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).