обзаложило

Речник на българския език

1. обзаложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обзаложило е производна форма на обзаложа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обзаложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обзаложило е производна форма на обзаложа се (мин. деят. св. прич. ср. р.).