обзаложил

Речник на българския език

1. обзаложил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзаложил е производна форма на обзаложа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзаложил — мин. деят. св. прич. м. р.

обзаложил е производна форма на обзаложа се (мин. деят. св. прич. м. р.).