обзаложело

Речник на българския език

1. обзаложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обзаложело е производна форма на обзаложа се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обзаложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обзаложело е производна форма на обзаложа се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).