обзалагал си

Речник на българския език

1. обзалагал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обзалагал си е производна форма на обзалагам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обзалагал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обзалагал си е производна форма на обзалагам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обзалагал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обзалагал си е производна форма на обзалагам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).