обзавел е

Речник на българския език

1. обзавел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзавел е е производна форма на обзаведа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзавел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзавел е е производна форма на обзаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).