обзавело

Речник на българския език

1. обзавело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обзавело е производна форма на обзаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обзавело — мин. деят. св. прич. ср. р.

обзавело е производна форма на обзаведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).