обзаведяло

Речник на българския език

1. обзаведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обзаведяло е производна форма на обзаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обзаведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обзаведяло е производна форма на обзаведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).