обжарил съм

Речник на българския език

1. обжарил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обжарил съм е производна форма на обжаря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обжарил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обжарил съм е производна форма на обжаря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).