обжалил си

Речник на българския език

1. обжалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обжалил си е производна форма на обжаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обжалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обжалил си е производна форма на обжаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).