обещало

Речник на българския език

1. обещало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обещало е производна форма на обещая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обещало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обещало е производна форма на обещая (мин. деят. св. прич. ср. р.).