обещала

Речник на българския език

1. обещала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обещала е производна форма на обещая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обещала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обещала е производна форма на обещая (мин. деят. св. прич. ж. р.).