обещал

Речник на българския език

1. обещал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обещал е производна форма на обещая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обещал — мин. деят. св. прич. м. р.

обещал е производна форма на обещая (мин. деят. св. прич. м. р.).