обещаело

Речник на българския език

1. обещаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обещаело е производна форма на обещая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обещаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обещаело е производна форма на обещая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).