обещаел

Речник на българския език

1. обещаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обещаел е производна форма на обещая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обещаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обещаел е производна форма на обещая (мин. деят. несв. прич. м. р.).