обесил е

Речник на българския език

1. обесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обесил е е производна форма на обеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обесил е е производна форма на обеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).