обесила

Речник на българския език

1. обесила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обесила е производна форма на обеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обесила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обесила е производна форма на обеся (мин. деят. св. прич. ж. р.).