обесваха

Речник на българския език

1. обесваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обесваха е производна форма на обесвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обесваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обесваха е производна форма на обесвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).