обесвали

Речник на българския език

1. обесвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обесвали е производна форма на обесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обесвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обесвали е производна форма на обесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обесвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обесвали е производна форма на обесвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обесвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обесвали е производна форма на обесвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).