обесвал

Речник на българския език

1. обесвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обесвал е производна форма на обесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обесвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обесвал е производна форма на обесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обесвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обесвал е производна форма на обесвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обесвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обесвал е производна форма на обесвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).