обелил съм

Речник на българския език

1. обелил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обелил съм е производна форма на обеля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обелил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обелил съм е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).