обелил си

Речник на българския език

1. обелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обелил си е производна форма на обеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обелил си е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).