обелила е

Речник на българския език

1. обелила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обелила е е производна форма на обеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обелила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обелила е е производна форма на обеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).