обективирахме

Речник на българския език

1. обективирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

обективирахме е производна форма на обективирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. обективирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

обективирахме е производна форма на обективирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).