обективирал е

Речник на българския език

1. обективирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обективирал е е производна форма на обективирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обективирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обективирал е е производна форма на обективирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обективирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обективирал е е производна форма на обективирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).