обективирало си

Речник на българския език

1. обективирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обективирало си е производна форма на обективирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обективирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обективирало си е производна форма на обективирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обективирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обективирало си е производна форма на обективирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).