обективирало е

Речник на българския език

1. обективирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обективирало е е производна форма на обективирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обективирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обективирало е е производна форма на обективирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обективирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обективирало е е производна форма на обективирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).