обективирала

Речник на българския език

1. обективирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обективирала е производна форма на обективирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обективирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обективирала е производна форма на обективирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обективирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обективирала е производна форма на обективирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обективирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обективирала е производна форма на обективирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).