обективира

Речник на българския език

1. обективира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обективира е производна форма на обективирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обективира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обективира е производна форма на обективирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обективира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обективира е производна форма на обективирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).