обективизирало

Речник на българския език

1. обективизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обективизирало е производна форма на обективизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обективизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обективизирало е производна форма на обективизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обективизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обективизирало е производна форма на обективизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обективизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обективизирало е производна форма на обективизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).