обективизирал

Речник на българския език

1. обективизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обективизирал е производна форма на обективизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обективизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обективизирал е производна форма на обективизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обективизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

обективизирал е производна форма на обективизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обективизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обективизирал е производна форма на обективизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).