обезшумило е

Речник на българския език

1. обезшумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило е е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезшумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезшумило е е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).